Уважаеми колеги,

Молим ви да дадете своето мнение относно публикуваното становище или ако имате въпроси на Julia@lozanova48.com или t_tancheva@abv.bg , както и на телефони 0888765882 – Юлия Лозанова, и 0888713677 – Таня Танчева.

Прикачен може да видите и проекто-закона в края на страницата.

–

Уважаеми колеги,

Представяме Ви становището на НАПА-България, обединяваща 41 преводачески агенции от цялата страна, относно оповестени обстоятелства и повдигнати въпроси на проведената на 24 февруари 2011 г. среща, свикана по инициатива на представители на НАПА-България, БАППА и Съюза на преводачите в България.

Становище на Националната Асоциация на Преводаческите Агенции в България (НАПА-България):

Като взехме предвид, че:

• На 17 февруари 2011 г. се е състояла среща в дирекция „Консулски отношения” на МВнР по инициатива на г-н Николай Лазаров, в която са взели участие управителят на Софита ООД, г-н Николай Лазаров, управителят на Интерланг ЕООД, г-жа Цецка Радева, г-жа Мариана Хил, г-жа Сабина Павлова от СПБ и г-жа Татяна Танчева, управител на Фидес Интерконсулт ООД, която е присъствала по покана на Дирекция „Консулски отношения”;

• За провеждането на срещата НАПА-България не е била уведомена предварително. Не е изготвен протокол от срещата на 17 февруари 2011 г., т.е засега срещата трябва да се разглежда като неформална;

• На срещата са се поставяли и обсъждали въпроси като регламентиране на преводаческата дейност в България чрез специален закон, които засягат всички фирми за преводи и всички преводачи в България;

• На 6 юли 2010 г. по инициатива на г-н Лазаров (Софита ООД) и г-жа Радева (Интерланг ЕООД) бе проведена неформална среща с участието на г-н Лазаров (Софита ООД) и г-жа Радева (Интерланг ЕООД), в качеството им на представители на БАППА, и г-жа Лозанова (Лозанова 48 ООД) и г-жа Танчева (Фидес Интерконсулт ООД), в качеството им на представители на НАПА-България. Въпросите, поставени за обсъждане, бяха пътищата за повишаване на качеството на преводите и борбата с нелоялната конкуренция чрез усъвършенстване на съществуващата нормативна база със съдействието на МВнР. Беше решено представителите на НАПА-България да изготвят проект за мотивирано предложение към МВнР за повишаване на критериите на МВнР при регистрация на фирмите за преводи, особено на критериите, свързани с повишаване качеството на услугите и след съгласуване с представителите на БАППА, да бъде оповестено на членовете на професионалните сдружения и да бъде предоставено на вниманието на компетентните лица от МВнР. На 20 юли 2010 г. г-жа Лозанова (Лозанова 48 ООД) и г-жа Танчева (Фидес Интерконсулт ООД), в качеството им на представители на НАПА-България, изпратиха своето становище до представителите на БАППА, което прилагаме;

• Представителите на БАППА не са взели отношение до днес по посоченото по-горе становище; В същото време на срещата, проведена на 17 февруари 2011 г. г-н Лазаров ни уведоми, че е изпратил в края на юли 2010 г. негово писмо до МВнР, тъй като тонът на проекта на НАПА-България не му е харесал. НАПА-България не е информирана за конкретните писма от тази самостоятелна преписка на БАППА с дирекция „Консулски отношения” на МВнР;

• Г-н Лазаров отложи едностранно планираната среща на 10 март 2011 г. за обсъждане на повдигнатите въпроси на 17 февруари 2011 г. както и на неговия проект за Закон за преводаческата дейност и Камара на доставчиците на преводачески услуги (виж приложения протокол от срещата) за 16 март, един ден преди планираната среща с МВнР;

• На 18 февруари 2011 г. г-жа Юлия Лозанова (Лозанова 48 ООД) проведе телефонен разговор с г-жа Ахмедова, от който стана ясно, че МВнР не е създало работна група и че няма заповед във връзка с това и че създаването на такава група е в компетенциите на самите професионални сдружения, в случай че те стигнат до единно становище относно нормативната база. Ако това стане, МВнР е готово да съдейства с експерти и евентуално с внасяне на законопроект;

• До този момент на НАПА-България не са предоставяни каквито и да било документи, материали и становища от БАППА и МВнР по регулирането на преводаческата дейност в България, по които НАПА-България да вземе отношение,

Ние, дружествата, обединени в Националната Асоциация на Преводаческите Агенции в България, смятаме, че:

През изминалите години Министерството на външните работи реши успешно въпроса с експресните заверки на документи, актуализира списъка на заклетите преводачи с цел повишаване на изискванията към тяхната квалификация, следи за недопускане да бъдат преподписвани преводачите, решава оперативно възникналите въпроси, свързани със заверка и легализация на документи и по този начин осигури спокойна и ритмична работа с преводаческите фирми и обслужваните граждани.

НАПА-България поддържа предложението си до МВнР от 2007 година за въвеждане на електронен подпис на преводачите при заверките на преводи. Въвеждането на електронен подпис ще повиши качеството на преводаческите услуги, обслужването на гражданите и ще позволи да се избягват злоупотреби с преподписване на преводачи, там, където има такива случаи.

Повишаването на качеството на предоставяните от фирмите преводачески услуги е основна цел в работата им и сертифицирането на част от тях по Европейския стандарт 15038, както и на СУК ISO 9001:2008 са доказателство за това. С цел повишаване на сигурността на клиентите на преводачески услуги, НАПА-България организира възможности за съответни застраховки на своите членове.

Както е изложено в писмо на НАПА-България от 20 юли 2010 г. до БАППА, Министерството на външните работи няма основания да вменява на преводаческите фирми изработване и внасяне на какъвто и да е законов акт, свързан с тяхната професионална дейност. Министерството на външните работи проявява добра воля да отговори на всяко едно професионално сдружение и при негова молба да му съдейства в името на повишаване на качеството или изработването на добри практики.

Ние смятаме, че изготвянето на законопроект за преводаческата дейност по същество и на практика ще се сведе до изготвяне на законопроект за заклетия преводач, като заклетият преводач е само една част от участниците на пазара. Самата преводаческа дейност е предприемаческа (търговска) дейност и е предмет на Търговския закон. В света няма законова практика в областта на цялостната преводаческа дейност, от която да почерпим опит. Има опасност изработването на законопроект за преводаческата дейност да предложи ограничения за упражняване на тази дейност. Не е изгодно от финансова гледна точка изготвяне на ново законодателство със съответни структури за прилагане и контрол, които биха утежнили бюджета и възложили нови дейности на държавната администрация. Не е изгодно и за преводаческите фирми, които следва да финансират цялата процедура по изготвяне и внасяне на законопроект. Сегашните предложения в това отношение, озвучени от БАППА, са в обратна посока.

През последните двадесет години съществуващата нормативна уредба, в частност ”Правилникът за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа”, станаха основата, на която се създаде преводаческия бизнес в България като корпоративен бизнес на юридически лица. Отмяната на тази наредба и създаването на единствен закон за заклетия преводач ще премахне едно от най-съществените условия за действие на преводаческите фирми. Изготвянето на законопроект за заклетия преводач ще ограничи правата на корпоративния преводачески бизнес. Това неминуемо ще редуцира оборота, данъците и разкритите работни места на преводаческите агенции. Следователно въпросът има социален, икономически и политически характер.

Изготвянето на какъвто и да е законопроект, свързан с преводаческата дейност, е възможно само на база консенсус между всички участници на пазара на преводи, което може да се постигне с помощта на една браншова организация с висока представителност и демократични процедури на организация и работа.

На основание на горното ние предлагаме да се обсъди създаването на браншова организация, включително и на основа на съществуващите професионални сдружения, която да изработи правила за добри практики в преводаческата дейност. Това е реално осъществимо в сравнително кратки срокове и може да реши много от проблемите с качеството на преводите, развитието на преводачите и на преводаческия бизнес в открито и конструктивно сътрудничество със заинтересованите ведомства, неправителствени организации, академични и научни институти. От финансова гледна точка предложеното решение е изгодно и за държавата.

Ние смятаме, че създаването и работата на една такава браншова организация е не само възможност за саморегулиране на преводаческия сектор, но и гаранция срещу използването на правото на асоцииране за теснофирмени интереси и представянето им като интереси на цялото преводаческо съсловие. Така ще може да се избегне тактиката на прикриване на едностранни действия, и едноличнo авторитарно налагане по отношение на останалите участници в пазара на преводите, като само регистрираните в МВнР наброяват над 1500.

Приложение:

1. Протокол от срещата на 17 февруари 2011 г. ( doc file )

2. Писмо от НАПА-България до БАППА от 20 юли 2010 г. ( doc file )

3. Предложение от БАППА – Закон За Преводаческата Дейност ( doc file, получен на 16.03.2011 )